Дени Дидрò

Провокативен философ и дързък политически мислител, Дени Дидрò е един от най-нетипичните фигури на Франция през 18 век. Днес, считан за най-иновативния ум на Просвещението, той въплъщава духа на епохата чрез готовността си да осъжда предразсъдъците, чрез вярата в разума и атеистичния материализъм.

Във времена на невежество и нетолерантност той използва своите разсъждения в подкрепа на свободата и прогреса. Дистанцира се от времето, в което живее, като се противопоставя на нормите и системите, уповавайки се на своята интелектуална независимост и богато въображение.

Оставя своя отпечатък в историята на всички литературни жанрове, в които твори. Поставя основите на буржоазната драма в театъра, прави революция с романа си "Жак Фаталиста и неговият господар", слага началото на критиката чрез годишни рецензии на художествени изложби – „Салони“, и ръководи написването на най-големия издателски проект на века – „Енциклопедията“. 

Бунтовнически години на формиране

Дени Дидрò е роден през 1713 г. в Ланж, малък град, разположен в североизточната част на Франция. Управлението на Луи XIV е към своя край, оставящо страната със силно централизирана власт и разрушена от многобройни вътрешни и външни войни.

Произхождащ от богато и много религиозно семейство на занаятчии, Дени Дидрò е най-големият от шестте деца, само четири от които достигат зряла възраст. С чичо – духовник, брат – свещеник, и сестра – монахиня, влиянието на религията върху младия Дени Дидрò е много силно. Самият той, обучаван от йезуити и получавайки причастие на 13-годишна възраст, не изпитва никакво влечение към църквата.

Зад образа на религиозен и подреден младеж всъщност Дидрò е едно много будно дете. Чувствителен и непокорен, често се бунтува срещу бруталната дисциплина и физическите наказания на учителите си. Ученик, който се отличава предимно с пакости и наглост, по-добре умее да се бие, отколкото да проявява жестове на уважение.

Бохемски години в Париж

Една вечер, когато е на 15 години, баща му с изненада разбира, че той се готви да замине за Париж. Въпреки че е шокиран, занаятчията заминава с него към столицата. След като завършва средното си образование, Дени Дидрò започва да изучава теология и философия в Сорбоната. Втората дисциплина надделява и независимо че е имал намерение да стане свещеник, избира да стане философ. За баща му това е моментът, в който решава да скъса отношенията си със сина си.  По това време Дидрò е на 19 години.

Така започват неговите бохемски години, като за този период от живота на философа се знае най-малко. Дидрò заема различни длъжности – работи в правна кантора, като възпитател, както и редува даването на уроци по математика с превеждането на произведения на английски философи – научил сам английски, за да свързва двата края. Понякога, когато гладът е непоносим, той измъква пари от монаси, заблуждавайки ги, че ще се присъедини към техния орден. 

Установил се в сърцето на Латинския квартал, обича свободата си и сантименталните скитания, посещенията на кафенета и салони в тогавашен Париж, когато атмосферата се отличава със скрито напрежение, така характерно за управлението на Луи XV. Потапя се във вихъра на любовна разпуснатост, философски дискусии и чревоугоднически пиршества.

Първи публикации: между присъдите и лишаването от свобода 

През 1742 г. пътищата на Дидрò и Русо се пресичат. И двамата са бедни, синове на занаятчии, на една и съща възраст и скоро ги свързва силно приятелство. Те се срещат всеки ден за разходки, игри на карти и пламенни дискусии за бъдещето си. Именно този сблъсък с Русо кара Дидрò да се заеме с перото. Започва кариерата си с преводи на произведения от английски на френски език, но скоро решава да публикува собствените си размисли в Pensées philosophiques (Философски мисли от 1746). В книгата си той популяризира такива скандални идеи като разума и свободата на мисълта. Теоретично обосновава морал, независим от религиозните догми, основан на т. нар. социален утилитаризъм: правене на добро заради самото добро, без да очакваш награда в задгробния живот.

Въпреки че произведенията и трудовете му са публикувани анонимно и тайно, Дени Дидрò е наясно, че неговите критични и подмолни идеи са в разрез с установената религия. Първите думи на "Философски мисли" са: "Ако тези мисли не се харесат на никого, значи те са несъмнено лоши; но в моите очи ще бъдат достойни за презрение, ако се понравят на всеки". Залогът е спечелен: книгата е изгорена по заповед на Парижкия парламент веднага след публикуването ѝ, но въпреки това има огромен успех.

През 1749 г. Дидрò е затворен в замъка Винсен за това, че се е осмелил да твърди във второто си произведение, Lettre sur les aveugles à l'usage de ceux qui voient (Писмо за слепите, предназначено за зрящите), че познанието идва от сетивата, а не от божественото откровение. Този път Дени Дидрò е отишъл твърде далеч. Въпреки че книгата е публикувана анонимно, тежестта на подозренията срещу него е твърде голяма.

Попадането в затвора има дълбоко въздействие върху Дидрò. Отказва се от идеята си да публикува всичките си произведения и се надява да ги запази за бъдещoто поколение. Освободен от ограниченията на цензурата, но и от необходимостта да търси обществено одобрение, творецът дава воля на своята мисъл, чувствителност и дързост. 

„Енциклопедията“: продукт на дързостта на Просвещението

Лишаването от свобода само временно отдалечава Дидрò от големия му проект, започнат няколко месеца по-рано заедно с д'Алембер. Той възнамерява да събере най-добрите интелектуалци на своето време, за да създаде поредица от трудове както по философия, така и по изкуства и занаяти. Това е проектът Encyclopédie („Енциклопедия“) или Dictionnaire raisonné des sciences, des arts et des métiers (Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите). Целта на това величествено колективно начинание е да събере на едно място всички области на знанието, израз на вярата в еманципацията на човечеството чрез образованието.

До момента никой не намирал за нужно и полезно да се състави сборник с практически знания. Но Дидрò и енциклопедистите се интересуват от обикновените хора, тези, които никой никога не си е правил труда да изслуша. Тe искат да направят информацията достъпна за всички.

След като попада в затвора, той знае, че проектът му ще скандализира властите и особено Църквата. За първи път в центъра на света е поставен човекът, а не Бог. Историята на "Енциклопедията" е за ожесточена конфронтация между философите, от една страна, и пазителите на католическата доктрина и кралската цензура, от друга. За да надхитри цензурата, Дидрò измисля гениална схема. Вмъква смели наблюдения под привидно безобидни заглавия. В главата "Система на човешкото познание" теологията се появява на върха, очевидно за да се хареса на цензурата. А главата за религията е последвана от такава за черната магия. Дори съдържанието има скрито значение.

Дидрò и Русо – от братя до врагове

По време на проекта „Енциклопедия“ върху приятелството между двамата философи пада сянка.

За Дидрò мястото на философа е в сърцето на града. Ролята му е да постави своите разсъждения в полза на дебата, в центъра на обществото. Русо, от своя страна, предпочита да се оттегли от градския живот, убеден, че свободата се крие в бедността. Дидрò тълкува тази самоизолация като дезертьорство. Това, което започва като малък спор, бързо прераства в правна битка с политически залози и много скоро Русо поставя под въпрос достоверността на „Енциклопедията“. След като минава през много тежки моменти, Дидрò се опитва да възстанови връзката с бившия си приятел, но безуспешно.

Дидрò и образование за всички

Образованието е още едно поле за битка, на което двамата философи се противопоставят. Русо не смята, че обучението е подходящо за мнозинството от хората. Той пише в "Емил": "Бедните нямат нужда от образование; тяхното състояние е принудително, те не могат да имат друго". Волтер споделя този сектантски възглед за образованието и отива още по-далеч, като изключва децата на обикновените хора.

Дени Дидрò е един от малкото писатели от 18 век, които са предвиждали образование за мнозинството. Можем да си представим, че сравнителната свобода в училището, което е посещавал в Лангър и радушното посрещане на бедните и надарените ученици, са му дали още в ранна възраст усещането, че образованието не трябва да бъде за малцина привилегировани: "От първия министър до последния селянин е добре всички да могат да четат, пишат и смятат". По-късно той представя и планове за създаването на университет за всеки – за момчета и момичета, за бедни и богати – изключително либерално начинание по онова време.

Неуморна работа върху „Енциклопедията“

Енциклопедистите си позволяват нов начин да "разказват за света", оспорвайки законите, продиктувани от монархическата или духовната власт. Въпреки тормоза на Църквата, те посвещават 26 години в усъвършенстването на своето велико дело: 20 милиона думи в 28 тома. Всеки символ се изписва ръчно. Участват стотици типографи, кожари, подвързвачи и печатари. В качеството си на редактор, Дидрò отговаря за подреждането на статиите по ред, координирането и коригирането им. Той е и един от авторите, като сам написва 1984 статии, повече от половината в първи том.

През 1751 г. Дидрò най-накрая държи в ръцете си първото издание на „Енциклопедията“. То има феноменален успех. Величественият труд е изпълнил мисията си: да донесе уважение и признание към обикновените хора."Енциклопедията" е забранена в продължение на няколко години, но ако цитираме Дидрò: "Забранена е тази книга, която се чете".

През 1757 г., в момент когато натискът върху енциклопедистите става все по-застрашителен, д'Алембер и Волтер са на път да се оттеглят от проекта. Само Дидрò остава твърд. Воден от творческата си енергия и ценностите си за равенство, той не споделя мнението на Волтер. Разкошен велик сеньор, последният изпитва инстинктивно неприязън към хората и не вярва, че културата е за всеки. 

Неумираща свобода  

Последните години от своя живот Дидрò посвещава на критика на просветения деспот и на политическото самодоволство на елитите. След това написва Histoire des deux Indes (История на двете Индии) – сборник с антиколониални и антиробски произведения. По това време той скъсва и с либерализма, за да поиска държава, която да защитава най-слабите срещу пазарната сила.

Въпреки че Дидрò не вярва във вечния живот, понякога чува отзвук от бъдещата си слава и намира надежда и утеха в обещанието за поколението. Малко познат на съвременниците си, тъй като произведенията му са били цензурирани, едва в края на 19 век силата и оригиналността на трудовете му получават заслужен интерес. Това може би е било наградата, че не е бил напълно част от своето време. За това, че не е бил съвсем от никоя епоха. Съвременността на Дидрò се противопоставя на течението на времето и все още въплъщава духа на Просвещението: свобода и разум.

Училище Дени Дидрò

С гордост избрахме за наш патрон големия философ и просветител Дени Дидрò, име, което означава много за света. То носи смисъла на Просвещението, равен достъп до знания, свобода, критично мислене и социална отговорност. Точно това е и нашата мисия – да възпитаме любознателни, съзнателни и социално отговорни личности и граждани, които ще станат достойни членове на обществото и ще допринесат за неговото устойчиво развитие. Вдъхновяваме се от неговия пример – забележителния Дени Дидрò.

Дидрò допринася както за литературата, така и за философията с произведения, в които споделя прогресивни идеи в почти всяка интелектуална област, а най-значимото му дело е създаването на „Енциклопедията“. Този шедьовър събира на едно място всички области на човешкото познание, но дава много повече от специализирана информация. „Енциклопедията“ споделя визия и отношение към живота и действителността и разпространява противоречиви за времето си идеи, освободени от влиянието на религията и старите догми. Тя дава нов начин на възприемане, който учи хората не само на факти, но и на това как да мислят и да бъдат широкоскроени. Тези концепции се наблюдават във всички негови философски трудове – те се възприемат като доста нетрадиционни за времето си, но споделят мъдростта на бъдещето.

Подобен е и начинът, по който сме решени да обучаваме в училище Дени Дидрò – с визия за бъдещето. Стремим се да подготвим нашите ученици за всеки аспект на живота, като изградим успешната комбинация от знания, умения и лични ценности, които ще определят техните нагласи, избори, постъпки и отношение към хората. Като училище ние предоставяме на младите хора ключови знания, за да бъдат готови за всички академични предизвикателства. И все пак, подобно на замисъла за „Енциклопедията“ на Дидрò, те ще научат много повече от това – не само уроците от учебниците, но и тези за успешен и достоен живот.

Наясно сме, че в съвременния дигитален свят информацията, научена в училище, може бързо да стане неизползваема, но не и уменията, придобити по време на обучението – да бъдем отворени за учене през целия живот, да бъдем гъвкави и адаптивни към промените, да виждаме голямата картина, да мислим глобално и стратегически. Няма да остареят и уменията за правилно управление на времето, работа в екип и аргументиране на солидни тези, които младите хора ще придобият при нас, прилагайки знанията си на практика чрез базирано на проекти и изследвания обучение. 

Наред със знанията и уменията, ние сме решени да обучаваме добре балансирани личности, със силни ценности и положително отношение към света. И тук идва ролята на философията, толкова високо ценена от Дидрò. Като я превръщаме в съществена част от учебната си програма, имаме амбицията да възпитаме ученици с ясна преценка за "добро" и "лошо", емоционално зрели, способни да вземат самостоятелни решения и да стоят твърдо зад тях, способни да мислят нестандартно – критично и творчески, да живеят в хармония с природата, но и да са отворени за предимствата на технологичната революция. И много повече от това... Искаме да ги научим на свободата да бъдат себе си и да представят най-добрата си страна. 

В съответствие с личните убеждения на Дидрò, ценност, която високо ценим, е социалната отговорност. Искаме да споделим този възглед с учениците чрез нашето отношение към природата и хората, както и чрез техния собствен принос към нея. Чрез активното си участие в инициативи, свързани с устойчивото развитие на общността и опазването на природата, заедно с получените цялостни знания за околната среда, децата ще изградят силно чувство на уважение към нея и стимул за намаляване на вредите върху нея.

Дидрò е един от малцината просветители на 18 век, който широко провъзгласява идеята за равен достъп до знанието на обикновените хора, а не то да бъде привилегия само за част от обществото. Ние вярваме в същото - от нашия прогресивен подход на обучение трябва да се възползват и децата от малцинствата, както и тези със специални образователни потребности. Така, учейки в среда на многообразие, децата израстват социално зрели – толерантни, отговорни и подкрепящи другите.

Във все по-динамичен и променящ се свят на глобализация, технологии и наука трудно ни е да посочим кои ще са професиите на бъдещето, но сме сигурни в профила на хората, които ще могат да ги практикуват. Това е профилът, който искаме да създадем у децата, защото мисията на училище Дени Дидрò е да възпитава и обучава строителите на утрешния ден.