Щастието да си ученик - Denis Diderot School

EasyDNNNews

Щастието да си ученик

94 0

източник:www.mamamia.bg

Училище сред природата, философия за деца, свят без домашни и оценки, накратко – училище за щастие. Първият учебен ден започва с книга, вместо с букет цветя. Така изглежда училището, в което аз самата бих си мечтала да уча, ако можех да върна времето назад.

Същото споделят, че си мечтаят и Иван Владимиров и Деница Пехливанова – двама родители на ученик, който вече четвърта година посещава, разположено в подножието на Люлин планина в гр. Банкя. При това всяка сутрин тръгва към него с желание и с удоволствие.

Прекрачи ли вратите му, ученикът попада във вселена, в която изкуството, спортът, меките умения и увереността да мислиш и да се изразяваш самостоятелно, се насърчават като не по-малко съществени от академичните познания.

Според разказа на родителите на един от възпитаниците на Училище “Дени Дидрò”, те са наблюдавали положителна трансформация в  детето си само месец, след преминаването му от държавна детска градина в Училището.

Четири години по-късно, развитието и израстването на детето потвърждават изборът на образователната институция за правилен. Защо? Иван и Деница разказват в това видео:

Подходът в Училище “Дени Дидрò” е да се следва индивидуалността на детето и отношението към него да бъде съобразено с личните му възможности, с начините му на възприятие и способностите му за концентрация.

Поощряват се самостоятелността и поемането на лична отговорност. Категорично се избягва сравнението между учениците, както и деленето им на принцип кой е талантлив и кой не е. Липсва нездравословна конкуренция. Затова и не се поставят оценки, а се дава градивна обратна връзка, на базата на която детето да може да се развива.

Индивидуалният подход към децата обаче не е равнозначен на толериране на индивидуални прищевки, в това ни уверява Деница Пехливанова.

Правилата на Училището се изясняват на родителите още при приема на детето и важат за абсолютно всички, за да се създаде справедлива и сигурна среда. Такава среда изключва поставянето на строги и формални бариери при изразяване. Диалогът между учители и ученици е пълноправен и лишен от нравоучения и назидание.

„Нашето дете постоянно разказва за това, че разговаря с учителите“, подчертава Иван Владимиров. Родителите вярват, че личи, когато екипът върши работата си с желание и с любов.

Наред с качествено застъпените задължителни учебни предмети, Училище “Дени Дидрò” предлага редица възможности за изкуство и за движение.

Училищната база се отличава със спортни площадки на открито и с басейн, където децата могат да тренират предпочитаните дисциплини, без да се налага да бъдат водени на допълнителни извънкласни школи.

Училището не толерира и паралелните частни уроци, тъй като се стреми всяко дете да може да навакса нужното за себе си, съобразено с индивидуалния му прогрес. Целодневното обучение от 09:00 до 16:30 часа във всеки от дните на учебната седмица така или иначе не предполага необходимост от допълнителни занимания, нито периоди, в които работещите родители да се чудят как да осигурят ползотворно и забавно ежедневие на своите деца.

Учебните блокове за деня са общо четири, а зад структурирането на програмата стои желание за организация на времето в активно учене, съчетано с непринудена и творческа атмосфера. Особено при малките ученици се използват игрови методи за усвояване на информация.

Училище “Дени Дидрò” предлага възможност за организиран транспорт на учениците, а наред с това се грижи и за тяхното хранене през деня с вкусно, балансирано и здравословно меню. На тяхно разположение винаги има квалифициран медицински екип, който ги посреща с грижа за доброто им състояние и безопасността им.

Приемът в училището се базира на интервю с родителите на детето, в което следва да се установи, че те споделят общите ценности, залегнали във философията на училището.

В случая на Деница Пехливанова и Иван Владимиров представите със сигурност са се срещнали. В резултат на това, „той е щастлив всеки ден – когато идва на училище и когато си тръгва“, споделя майката за сина си.

А не е ли това най-важното за едно дете?

Print