Защо е важно децата да изучават чужди езици от малки

източник:www.webcafe.bg

 „Дени Дидро̀“ е сигурен ориентир за качествено образование, тъй като училището стъпва на собствени практики, даващи положителен резултат година след година. Моделът им за обучението по чужд език е образец, тъй като се опира на модерен подход, стабилна връзка с учениците и остойностяване на техните знания.

Мисията е децата да придобият умение за използване на дадената информация и да се чувстват удовлетворени от способностите си да общуват на различен от родния си език, а не да добавят оценки в бележника.

„С подготовката, която даваме, децата напредват много бързо. Дори и тези, които идват при нас с нулеви познания по английски“, споделя наблюденията си директорката.

При днешното развитие на света и отварянето на границите не може да пренебрегнем нуждата от овладяването конкретно на английски език. Отличното му познаване отдавна не е екстра, а базова необходимост.

Но когато става дума за въвеждането му в клас, има редица значими моменти, върху които директорката може да хвърли повече светлина.

Кога е най-подходящото време да пуснем детето на английски? Как да сме спокойни, че паралелното преподаване на майчиния и чуждия език няма да го обърка? Да се безпокоим ли, че натоварваме ученика с тревоги около оценките?

Ива Кескинова споделя за ефективните стъпки в обучението, прилагани в Училище „Дени Дидро̀“.

В началото на нашия разговор тя разкрива, че няма по-подходяща от детската възраст за ученето на нов език, тъй като детският мозък е по-възприемчив и децата не се страхуват от правенето на грешки така, както възрастните.

Според нея от предучилищната група до първи и втори клас е, условно казано, „идеалният“ старт за процеса по запознаване с нов език.

Ограмотяването започва постепенно. В първата фаза се натрупва т.нар. пасивен речник, или съставът от думи, които лежат по периферията на съзнанието. Понякога си спомняме за тях, друг път ги забравяме.

Наблюденията в „Дени Дидро̀“ показват, че тази стъпка дава резултатност чрез слушането на приказки и присъствието по време на разговори, които се водят на чуждия език. Ефектът върху учениците е отличен.

„На тази парадигма залагаме и ние в Училище „Дени Дидро̀“. На детето се отделя време, в което слуша приказки, песни и е заобиколено от новия език, така че когато започнем с преподаването на езиковите правила, те да не звучат абстрактно“, споделя Ива Кескинова.

По отношение на друго родителско притеснение, тя уточнява, че объркване между чуждия и родния език може да настъпи, когато детето е заливано със съдържание на английски например, преди да е проговорило български добре.

Това се случва при 1- или 2-годишни деца, които едва успяват на произнесат няколко думи на български, но вече прекарват солидно време с клипове на английски.

Объркването обаче не е непоправимо, тъй като българският и английският език са от различни езикови семейства и след като поотраснат, децата лесно улавят разликите.

В Училище „Дени Дидро̀“ разчитат на системата Jollyphonic, която помага в ограмотителния процес на всички нива - от първи до четвърти клас. Там се набляга на фонетичните и граматични правила чрез игрови подход, практични и групови задачи.

„Правим сторителинг сесии, в които стимулираме децата да опишат истории, с по няколко думички в началото, когато са неуверени, като поетапно развиваме умението им да разказват. Стимулираме ги да упражняват езика в реална среда и да се чувстват спокойни, че могат да говорят с други хора, от други култури и други националности“, разказва Кескинова.

В Училище „Дени Дидро̀“ резултатите са видими – учениците в средата и до края на първи клас вече имат нивото за провеждане на разговор. Могат да си поръчат храна, да направят покупка, да си поискат нещо.

Едва след като децата са овладели гладкото говорене на първия чужд език, е препоръчително въвеждането на втори чужд. В най-оптималния вариант – това е началото на пети клас.

„Ако започнем с втория чужд език, докато върви процеса по обучение на първия чужд език, децата няма да разполагат с достатъчно време, за да научат нито един от двата. Те ще получат обща представа и за двата езика, но няма да умеят да ги използват“, казва директорката.

За да мотивират децата в качественото усвояване на нова информация, в Училище „Дени Дидро̀“ не използват шестобалната система за оценяване на учениците. Учителите се доверяват на парадигма, която проследява напредъка.

Най-важно за училището е да следва мисията си за образование, а не за точен брой на оценките преди края на срока.

„Когато провеждаме писмено изпитване или някаква друга форма на проверка, всеки учител използва критериална матрица за предмета си. И спрямо нея проверява къде са пропуските на детето“, уточнява Кескинова.

А когато тази матрица засече непълнота в знанията, учителите дават обратна връзка. Говорят с детето и с родителите му, за да съставят план, с който да бъде наваксано пропуснатото.

Разполагайки с нужната информация и професионалист, на когото да се доверим, можем да сме спокойни, че децата ни ще се чувстват комфортно независимо в каква езикова среда са потопени. А в „Дени Дидро̀“ осигуряват точно това.