Оценката като вдъхновение, а не като мъчение

източник:www.webcafe.bg

„Изпитваха ли те днес? Каква оценка имаш?“

Ако ни питат имаме ли лоши спомени, свързани с тези два въпроса, много от нас ще вдигнат ръка, даже и да сме били сред добрите ученици в клас. Очакването на оценката – дали тя е по-близо до заветната шестица, или клони към кошмара „Слаб 2“ – често е тормозило и нас, и родителите ни.

В действителност ситуацията може  да е съвсем различна.

Училище „Дени Дидрò“ е доказателството за това. Там знаят как да изтрият като с вълшебна гумичка неприятните емоции около думата „оценка“.

Как успяват в тази нелека задача – разговаряме с Ани Чифлигарска, част от Управителния екип на Училището, която с удоволствие отделя време да обсъдим тази тема, толкова важна за всички, участващи в процеса на обучение.

„Оценката е моментно отражение на напредъка на ученика“, обяснява спокойно тя за ужасяващите за някои цифри от 2 до 6.

Бързо ни  припомня позабравената истина – децата разсъждават различно от нас, възрастните, и когато те видят оценката си, от радост или от притеснение, рядко първо обръщат внимание на въпросите, които са ги затруднили.

„Фокусът си остава върху оценката, а не върху нейното съдържание“, обобщава директорката.

Убедена е, че затова традиционното оценяване се превръща по-скоро в инструмент за натиск върху децата и се приема като мотивация за тях, а всъщност им действа точно по обратния начин.  „Оценката се приема като печат и измества фокуса от процеса на учене“, пояснява още тя.

В Училище „Дени Дидрò“ учителите преобръщат наопаки консервативния модел и наблягат не на сухата статистика, а върху изграждането на истински, трайни знания, и, още по-ценното – върху придобиването на умение за учене.

„Изправяме се пред предизвикателства, които животът ни поднася, и при тях изградените умения за учене, ще се окажат най-важни“, посочва Чифлигарска.

Категорична е, че активната страна в процеса на учене и оценяване трябва да бъде именно детето, а задачата на учителя е да насочва и навигира.

„При нас ученикът знае какви са критериите на оценяване, измерва напредъка си спрямо тях и вижда какво го затруднява. Когато той се превърне във възрастен, по същия начин ще подходи, например спрямо новата работа, на която ще постъпи“, така обяснява погледа в бъдещето и в перспектива.

„В „Дени Дидрò“ детето вижда какво е лесно за него и през какво трябва да премине отново, за да постигне добър резултат“, допълва опитния училищен директор.

Тук се крие разковничето към оценките като мотиватор, а не като мъчение – когато има достъпни и разбираеми критерии, те с лекота се превръщат в достъпни и разбираеми оценки.

Валидно е и обратното – ако оценката не е подплатена със съдържание и зад нея не стоят конкретни критерии, стойността ѝ е практически нулева. Понякога е възможно оценката да отнема от амбициите на ученика, защото децата са с различна емоционалност.

„За някои деца оценката е мотивация, защото се справят лесно и знаят, че биха могли да надграждат още повече. Но за останалите би могла да е демотиватор“, откровена е  госпожа Чифлигарска.

Споделя, че наскоро е прочела книгата „Как да не се отказваме лесно“ на Робърт Адамс и в нея точно училищните оценки са посочени като пример, който може да откаже учениците да продължат обучението си във висше учебно заведение. Посочва и че нерядко висшето образование се случва под външен натиск от родителите.

„Причината е, че оценката е възприемана като единствен източник на мотивация и когато тя изчезне – изчезва най-ценното - желанието за учене“, признава тя.  

И тъй като в Училище „Дени Дидрò“ насоката на оценките е съвсем различна, начините за оценяване също не са онези, които са ни познати от близко или не толкова близко минало.

В училището децата се изпитват по различен начин, за да не усещат тежест. За тях това даже не е изпитване, а е превърнато в дискусия, тематичен проект, самостоятелна дейност, която те извършват.

Дори и да преминават през писмено изпитване, децата в Училище „Дени Дидрò“ впоследствие коментират и анализират оценките си – момент, който се счита за „изключително важен“. По време на този анализ всичко се “превежда на детски език”, за да може ученикът сам да разбере какво е успял и какво не е успял да направи.

Така децата не само не се губят в процеса на учене, но и забелязват грешките си и все по-лесно ги преодоляват. Фокусирани са върху собствения си напредък и, по-важното, не се съревновават на всяка цена със съучениците си.

„Съревнованието не е нещо задължително лошо, но на първо място трябва да се съревноваваме с нас самите“, с усмивка казва Чифлигарска.

Защото, също толкова усмихнато ни подсеща тя, „децата са различни и имат различни таланти, затова не бива да се слагат под общ знаменател“. Не на последно място, родителите са невероятно спокойни, когато са наясно с учебния процес и вникват във всяка стъпка, какъвто е принципът във „Дени Дидрò“.

„Зад оценката при нас стоят вече споменатите критерии и съдържание и по тази причина родителите не се тревожат и не се чудят какво се случва с детето в клас“, уточнява още тя.

Или, казано по друг начин, Училище „Дени Дидрò“ следва съвременните принципи на образование и оценяване, при които всички страни в процеса са спокойни и са с поглед не само в настоящия учебен процес, но и в бъдещето.

Бъдеще, което принадлежи на самоуверени ученици, превърнали се в самоуверени пораснали хора с непоклатима мотивация.