Училище “Дени Дидрò” е съвременно училище сред природата. В него учениците откриват разнообразна, спокойна и творческа атмосфера, която им позволява да разгърнат своя потенциал, да придобиват нови знания и умения и да развиват интересите си.
Срещаме се с Лида Милкова и Ива Георгиева, част от Директорския екип на Училището, за да обсъдим една важна тема днес, а именно „Екранните устройства и тяхното влияние върху децата“.
Знаем, че екраните могат да имат както положителен, така и отрицателен ефект върху крехката психика на децата и е важно родителите да са наясно до колко да позволяват употребата им у дома. От гледна тока на образователния процес, учителите са тези, които следят за ефективното използване на дигиталните устройства и лимитираната им употреба.
Имат ли необходимост децата от екранни устройства с цел забавление у дома?
Ива: Категорично не можем да говорим за необходимост. Съвременният свят се развива с много бързи темпове и дигиталните технологии вече заемат значителна част от ежедневието на хората. Все повече употребата им дори замества човешкия фактор, което е удобство, но крие своите рискове. Тревожна е тенденцията при днешните родители, които дават достъп на децата си до екранни устройства още от най-ранна възраст. Считат това за естествен ход на нещата и го окачествяват като неизбежно и по-лошо - необходимо. Децата, обаче нямат нужда от употребата на такива устройства и всъщност това по-скоро е опасно и води до редица проблеми в дългосрочен план.
От каква възраст и по колко екранно време е препоръчително за децата?
Ива: Със сигурност подрастващите не бива да използват екранни устройства в периода между 0 и две години. В този период мозъкът се развива изключително динамично и е ключов за развитието на когнитивните, емоционалните и физическите способности на детето. Екраните доставят свръх стимулация, която не може да бъде обработена правилно и съответно може да доведе до пагубни нарушения на по-късен етап.
Разбира се, родителите не бива да се плашат и да изпадат в крайности. Задължително е да избягват дигиталните устройства до навършване на двегодишна възраст, но спорадични срещи на детето с тях не би се отразило до такава степен. Това важи за всяка следваща възраст. Родителят трябва да бъде информиран и съзнателен, когато разрешава екранно време на децата си. Съдържанието да бъде подбрано и съобразено с възрастта. Във всички случаи времето пред устройства не бива да надвишава 30 мин до час за вече по-големите деца след петгодишна възраст.
Какво е мястото на технологиите в училище, как и кога се използват те?
Лида: Като част от ежедневието ни и заобикалящата ни среда, технологиите имат логично приложение и в образователния процес. В Училище “Дени Дидрò” децата не ползват мобилни телефони, но по време на учебния процес се употребяват различни дигитални устройства. Вярваме, че те са инструмент за учене, а не пасивен източник на информация и забавление. Учителят планира процеса на внедряване на конкретно устройство, методите които ще използва и задачите, които ще бъдат извършени посредством него, съобразени с възрастта на децата.
Трябва да ли да се поставят граници при употребата на екрани у дома?
Ива: Необходимо е родителите да изградят правилни и здравословни граници на децата си относно употребата на дигитални устройства. Да регулират времето, което те прекарват на тях и да разговарят с децата защо това е важно, и да не създават усещането за забрана. Ако те разбират причините и се чувстват подкрепени, този процес ще бъде много по-плавен и най-вече ще им създаде усещането, че те са участници в него.
Какво е влиянието на технологиите върху учебния процес, кога и как го подкрепят?
Лида: За нас, в Училище “Дени Дидрò” , е важно технологичното време да не е пасивен процес, а посредством него децата да подобряват учебния си опит. Технологиите в класната стая мотивират децата и помагат на преподавателите да реагират адекватно на различните стилове на учене. Разбира се, при нас електронните устройства са инструмент, който подпомага процеса, а не са източник на информация и активности.
Какви са негативните последици от прекомерна употреба на екрани, с цел забавление?
Ива: Има нарастващ брой научни доказателства за това, че продължителното използване на екрани може да има негативни последици върху физическото и психическото здраве на децата. Някои от най-често срещаните проблеми са забавяне или нарушение в процеса на проговаряне, дефицит на вниманието, асоциализация, силна превъзбуда и невъзможност за овладяване на силни емоции като гняв или еуфория и други. Екранните устройства са най-лесно достъпното средство за “убиване на скуката”, успокоение и разсейване. Децата, обаче свикват, че по този начин не е необходимо да преминават през трудните за тях моменти чрез усилие. Илюзорно те започват да вярват, че чрез тях се справят с тревожността или липсата на друго занимание.
Важно е да оставяме децата да скучаят, тъй като тогава те отключват креативността си ,желанието да творят, фантазират и създават. Все умения, които ще са необходими в бъдеще.
Кои технологии са подходящи за отделните етапи в учебния процес?
Лида: Вярваме, че от първостепенно значение е преподавателите да преценят кога децата са готови да се внедри даден вид технология или конкретно приложение по отделните предмети. Следва се конкретен план, с който е запознат целият педагогически екип. Стремим се в предучилищна възраст децата да имат различни креативни задачи, които да провокират и речевото им развитие, включваме и механични технологии, роботика, конструиране.
За нас е важно учениците, превръщайки се в зрели хора, да растат социално отговорни личности и да създаваме един максимално творчески, безопасен и смислен мост между реалния и технологичния свят.
Как родителите да ограничат екранното време на децата, но да успяват да осигурят и време за себе си?
До голяма степен съвременните родители прибягват до дигиталните устройства като техен заместител. Ежедневието е изключително забързано, изпълнено със стрес и времето е дефицитен ресурс. В името на “пет минути тишина” телефонът или таблетът стават бавачката на детето. Петте минути, обаче стават 20, 30, час и нагоре, а не бива. Вместо това, родителите могат да се договарят с децата си. Да се разберат за определен интервал от време, в който детето може да гледа или играе нещо на устройство, а след това да избере някоя алтернативна дейност, като конструктор, пъзел, творчество или друга приятна за него дейност. Така и то ще има усещането за контрол, защото тези решения ще се вземат в дух на партньорство. Тук е важно да се отбележи, че това е процес, който изисква време. Ролята на родителя е да отстоява тези граници и да бъде последователен.
Как се създават при децата основни хигиенни навици при ползването на технологии и безопасно присъствие в социалните мрежи?
Хигиенните навици при използването на технологии се формират чрез личния пример от страна на педагозите, семейната среда и конкретна практика, свързана с безопасността при ползването на устройства и социални приложения. Вярваме, че с действията си, ежедневно изграждаме самосъзнание при децата, че технологиите са инструмент, който може да ни служи в осъществяването на творчески идеи и прогрес в дейностите, а пасивната употреба би загубила време и смисъл в ежедневието ни.